Читалище Съгласие 1869 - Плевен

Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player


История

Читалище „Съгласие 1869” е основано на 1 октомври 1869 г. от учителя Нестор Марков, само няколко месеца след организирането на частния революционен комитет в града от Васил Левски. На учредителното гражданско събрание е избрано читалищно настоятелство и са събрани 3000 гроша. продължение на историята ... ]

-
145 години читалище "Съгласие"

Основен акцент в богатата програма, с която читалище"Съгласие1869" ще отбележи своята 145- годишна история, е премиерното представление на балетния спектакъл "Приказка за грамофона", посветен на 60 - годишния юбилей на първата в България читалищна балетна школа.

-
Настоятелство

• Ивайло Атанасов
• Виолета Радева
• Пламен Иванов
• Д-р Николай Стоянов
• Маргарита Лазарова

свържете се с нас »

 

Изложба,посветена на 130-та годишнина от рождението на Иван Данов

Съвместната инициатива на читалището с РИМ-Плевен и ХГ"Илия Бешков" представи пред плевенската общественост фотоси и документи по повод годишнината от рождението на видния читалищен и библиотечен деец, библиотекар, библиограф, редактор, преводач, нумизмат и археолог Иван Данов.
Изложбата се откри на 1 декември 2010 г., от 17.00 ч. в читалището.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
За мнозина от съвременниците значимата културна и обществена дейност на Иван Данов е малко известна. Той е първият ученик и ревностен последовател на основоположника на Плевенската читалищна библиотека Петър Ненков, а по-късно един от верните съмишленици и сътрудници на Ячо Хлебаров - най-младият член на този уникален за културата на нашата страна феномен – Плевенската библиотечна школа. 18-годишен Иван Данов свързва трайно живота и дейността си с читалище “Съгласие”. В продължение на четири десетилетия - от 1907 до 1947 работи като библиотекар и главен библиотекар, обогатява библиотеката и я издига в методически център за библиотеките в страната.
Роден е в Плевен на 25 ноември 1880 г. в семейство на занаятчия. Баща му умира млад и заслуга за отглеждането и формирането му като личност има майката и нейния задружен род, които го възпитават в трудолюбие, честност, всеотдайност. Твърде любознателен е, но не може да учи, завършва само трети клас. Оскъдните семейни средства го принуждават да чиракува по дюкяни и кантори, но в свободните вечери погледът му е привлечен от светлините на новопостроената читалищна сграда. И не след дълго вече е актьор в читалищната театрална трупа. Забелязал неговата природна интелигентност и подчертана любов към книгите, през 1907 г. главният библиотекар Петър Ненков го кани за свой помощник. По това време работата в библиотеката вече е огромна, след като година по-рано, през 1906, за пръв път в България и на Балканите Плевенската библиотека въвежда Международната библиографична десетична система на Мелвил Дюи, рекламирана от Международния библиографски институт в Брюксел. Данов бързо навлиза в библиотечната професия, усвоява до съвършенство новата система и става неин ревностен популяризатор. За прилагането й в библиотеките в страната през 1921 г. в Плевен издава “Съкратен азбучен показател на десетичната библиографична класификация”.
Иван Данов израства като специалист по организация на библиотечното дело. Негов принос е изграждането на стройна библиотечна система, работеща по научни методи. Той е и теоретик по проблемите за работа с читателите и квалификацията на библиотечните работници. За пръв път в страната въвежда много близка до съвременната библиотечна статистика, форматното подреждане на книгите в книгохранилището, специални инвентарни тефтери с делене по Десетичната класификация. Ръководител е на едни от първите библиотечни курсове в страната, организирани от Висшия читалищен съюз, където работи с авторитети като Михаил Арнаудов, Стоян Аргиров, Чудомир, Цветан Минков и др. За нуждите на обучението през 1943 г. в Шумен издава „Ръководство за описване, класиране и нареждане на книгите в библиотеките”.


Данов обогатява Плевенската библиотека като доставя книги не само от страната, но и от Русия, Франция, Германия и други страни, апелира пред съгражданите си да даряват книги от личните си библиотеки. Негова оригинална заслуга е изграждането на богата старопечатна сбирка, която през 1936 г. е най-богатата в страната.
Заслуга на Иван Данов и на Ячо Хлебаров е основаната през 1928 г. читалищна кооперация, която работи в Плевен и доставя на библиотеките библиотечни документи.
Културен деец с неспокойна гражданска съвест, Иван Данов се изявава и като журналист. През 1908 г. основава “обществения”, както сам го определя, в. “Тръба”, през 1910 г. съвместно с Ячо Хлебаров редактира второто българско библиографско списание “Книжовник”, през 1927 г. редактира в. “Съгласие”, сътрудничи на “Читалищни вести” и на сп. “Читалище”, в което води месечната рубрика “Книгопис”. Обогатява библиотечната теория и практика с над 40 оригинални публикации и над 20 преводни статии.
Данов оставя трайни следи и в библиографията. Автор е на първата българска библиография за Л. Н. Толстой, както и на първата библиография на библиографиите за България, изработена по молба на Международния библиографски институт през 1923 г.
Впечатлява и обществената дейност на Иван Данов – активен участник в работата на Висшия читалищен съюз, член на УС на читалищната кооперация, секретар на археологическото дружество в Плевен (1909-1947) и член на археологическото дружество София (1903-1947), поставя началото на нумизматиката в Плевен и на Археологическия музей към читалището, чиито експонати са предадени на РИМ Плевен, помощник на Юрдан Трифонов при създаването и издаването на първата история за град Плевен, изследовател на родословното дърво на 114 стари плевенски фамилии.
Доразвил делото на Петър Ненков, Иван Данов обогатява Плевенската библиотека и цели 30 години тя мери ръст с Националната и Университетската библиотеки в София. Показателен за нейния национален и международен авторитет и за авторитета на Иван Данов е писмото на главния библиотекар на Народната библиотека в София от 12 април 1932 година, запазено в архива на Иван Данов.

“Драги Данов,
Получи се в Народната библиотека София едно писмо от Брюкселския библиографски институт по въпрос...от твоя компетентност...Надявам се, че ще дадеш по случая своето най-подробно мнение, за да се отсрами България”

Награда за всеотдайния труд на Иван Данов са стотиците писма до него. Чувствата на неговите приятели, почитатели и ученици в ония години най-добре изразява библиотечният деятел и журналист Стефан Станчев:”...Той беше скромен учител на мнозина в библиотечната професия, беше предан до болка на българското читалище и обичаше книгата с необикновена страст. Неговият живот всъщност беше читалищната библиотека...Бай Иван свещенодействаше над книгата и каталога!... Това, което му дължа, ще го разкажа на читалищните деятели, за да остане в паметта ни човекът, който заслужава признателността на нашите и бъдни поколения библиотекари и читалищни работници...”
Сигурни сме, че плевенските библиотекари ще продължават да отстояват своята библиотечна школа – школата на Петър Ненков, Иван Данов и Ячо Хлебаров.



© 1869 - 2018 // Читалище "Съгласие 1869" - Плевен. Всички права запазени!
Читалище Съгласие 1869
Хостинг, уеб дизайн и домейни от Web Art Ltd. - Bulgaria