Читалище Съгласие 1869 - Плевен

Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player


История

Читалище „Съгласие 1869” е основано на 1 октомври 1869 г. от учителя Нестор Марков, само няколко месеца след организирането на частния революционен комитет в града от Васил Левски. На учредителното гражданско събрание е избрано читалищно настоятелство и са събрани 3000 гроша. продължение на историята ... ]

-
145 години читалище "Съгласие"

Основен акцент в богатата програма, с която читалище"Съгласие1869" ще отбележи своята 145- годишна история, е премиерното представление на балетния спектакъл "Приказка за грамофона", посветен на 60 - годишния юбилей на първата в България читалищна балетна школа.

-
Настоятелство

• Ивайло Атанасов
• Виолета Радева
• Пламен Иванов
• Д-р Николай Стоянов
• Маргарита Лазарова

свържете се с нас »

 

„Набуко” от Верди съчета красивата музика с талант и много професионализъм

“Тази вечер градът не заспа, а на следващия ден новият шедьовър беше основна тема на всички разговори. Името на Верди звучеше от всяка уста, дори моделиери и готвачи го използваха като изработваха шапки alla Verdi, шалове alla Verdi, и сосове alla Verdi”, пише за своеобразната “набуковизация”, обхванала Милано след премиерата на операта Мекеле Лесона в биографичното есе за Верди.
Годината е 1842-а, а поводът – премиерата на „Набуко”. Почти два века по-късно, Плевен имаше възможност да стане съпричастен с тези емоции. Препълнената зала „Емил Димитров” дълго аплодира участниците в концертното изпълнение на Вердиевата опера.
Великолепен хор, музикантите от Оркестра Симфоника при читалището под диригентската палка на Мартин Мазик и талантливите изпълнители Паоло Руджеро (в ролята на Набуко), Катя Левин (Абигайл), Роберта Матели (Фенена), Джорджо Труко (Измаил) и др., превърнаха вечерта в истински празник за плевенчани. Достатъчно е да се споменат впечатляващите биографии на двамата главни герои – Набуко и Абигайл. Италианският баритон Паоло Ругеро стартира своя дебют в немскоговорящите страни през 2002 г. През 2003 г. той изпя главната роля в "Макбет" в Националната опера в София. Изявява се на оперните сцени в целия свят, а репертоарът му включва Леско („Манон Леско”), Марчело ("Бохеми”), Шарплес („Мадам Бътерфлай”), Джаго („Отело”) , Жермон ("Травиата"), граф ди Луна ("Трубадур") и др. както и главни роли в "Набуко", "Макбет" и "Риголето".
Катя Левин е сценичното име на родената в Русия Екатерина Морозова. Първите й роли са на Лукреция в "Двамата Фоскари" на Верди, Наташа Ростова във "Война и мир" на Прокофиев и Виолета в "Травиата" на Верди.
Следва Трета награда в Международния конкурс на италианската опера в Дрезден и изяви в оперните театри на Москва, Русия, Театро Комунале (Болоня, Италия), Дойче опер (Берлин, Германия), канадски Opera Company (Торонто, Канада), Националната опера в Париж (Франция), Semperoper (Дрезден, Германия), Дойче Опер ам Райн (Дюселдорф, Дуисбург, Германия) и др. В продължение на много години е пяла колоратурно сопрано (богато украсен и „гъвкав“ глас, достигащ до най-високите октави). Например, партията от „Кралицата на нощта” тя е изпяла над 100 пъти!
Завръщането й към репертоара на лиричното сопрано започва през 2007 г. с ролята й в „Реквием” на Верди в Цюрих.
Сега съчетава драма и колоратура в репертоара си, който включва: Леонор в "Трубадур", Абигайл в "Набуко", Норма, Лейди Макбет в "Макбет", Дона Елвира в "Дон Жуан" и др.
Красивата музика, професионалното поднасяне и не на последно място – акустиката на единствената концертна зала в града, създадоха неподражаемата атмосфера на този концерт, който дълго ще се помни от плевенчани.
При почти същото съотношение на талант, подкрепен с голяма доза професионализъм, се ражда и самата опера „Набуко”. През зимата 1941 година – само година след като погребва съпругата и двете си деца и след провала на комичната му опера “Мнимият Станислав, или крал за един ден”, Верди се среща със своя стар познат Бартоломео Мерели – антрепреньор на Ла Скала. Той предлага на композитора на напише опера по прекрасното според него либрето на младия и талантлив поет Темистокле Солера. Верди с неохота приема да прегледа стиховете, но да пише музика и дума да не става. “Прибрах се в къщи и захвърлих ръкописа на “Набуко” на масата – разказва Верди. - Падайки, той се разтвори и погледа ми попадна на думите: “Лети мисъл на златни крила”. Аз прочетох стиховете и те дълбоко ме развълнуваха. От тях лъхаше Библията, която винаги съм обичал да чета. Прочетох откъс, после друг, но твърдо решен да не пиша повече, аз затворих тетрадката и легнах да спя. Напразно – “Набуко” не ми излизаше от главата. Сънят не идваше…Станах и прочетох поемата не веднъж, не два пъти, а толкова, че сутринта знаех цялото либрето на Солера наизуст. Въпреки това, нямах намерение да променям взетото решение и отидох в театъра, за да върна ръкописа на Мерели.
– Нали е хубаво! – каза той.
– Прекрасно е!
– Тогава напиши музиката.
– Не бих си и помислил – отвърнах. – Просто не я усещам.
– Напиши музиката ти казвам. Пиши!
След това Мерели взе либретото и го пъхна в джоба на палтото ми. Хвана ме за раменете и не само, че ме изтика от кабинета си, но хлопна вратата под носа ми и я заключи. Какво да правя? Върнах се в къщи с “Набуко” в джоба. И така – днес строфа, утре – друга, малко по малко операта беше написана”.
Премиерата е на 9 март 1842 г. и се превръща в истински триумф за Верди. За успеха на операта допринася и великолепното изпълнение на прочутите певци – сопраното Джузепина Стрепони (Абигаил) и баритона Джорджо Ронкони (Набуко).



© 1869 - 2018 // Читалище "Съгласие 1869" - Плевен. Всички права запазени!
Читалище Съгласие 1869
Хостинг, уеб дизайн и домейни от Web Art Ltd. - Bulgaria